Стайна температура, установена на 18 ºC не е достатъчна за нашите панелисти

Стайна температура, установена на 18 ºC не е достатъчна за нашите панелисти

Вие и Вашият патньор също ли не можете да постигнете съгласие дали да затопляте или проветрявате?

От Вашите отговори, изглежда, че няма да сте много въодушевени от решаване на текущата енергийна криза под формата на държавно-контролирано централно отопление на домакинствата до 18 ºC. В никоя от изследваните държави не сте склонни да приемете такова потенциално решение. Все пак, степента на несъгласие варира до някъде между държавите. Вие бихте били много по-склонни да се противопоставяте на такава наложена от държавата икономия, ако сте от Чехия, Унгария и Словакия, където 6 от всеки 10 респонденти изразяват несъгласие. Обратно, най-малко склонни да се противопоставят на държавното ограничение са в Полша и България, където около една четвърт от респондентите са съгласни с налагането му. Дори и в тези държави обаче бихте били леко по-склонни да не се съгласите с такъв възможен декрет. Мъжете са по-охотни да се съгласят с декрета, отколкото жените.

Ако правителството е на път да разглежда проект на заповед, за да гарантира, че при определени обстоятелства, жилищните помещения с централно парно биха били отоплявани само до 18 градуса.

Сред държавите от Европейския Национален Панел, Вие се съгласявате, че предпочитаната вътрешна температура е 19-22 ºC. Най-висок дял от респондентите, предпочитащи по-високи температури (стайна температура от 23ºC и по-висока) е отчетен при българите (30%) и унгарците (28%). По този начин, конкретно в случая при българите изглежда, че налагането на държавни ограничения върху температурата на централно отопляваните помещения е може би въпрос на стремеж да се намалят енергийните разходи, отколкото отразяване на общите предпочитания по отношение на стайната температура. Най-високият дял от респондентите, предпочитащи по-ниски температури (стайна температура максимум до 18 ºC) е отчетен при поляците. Това е логично, северняците (PL) са свикнали на по-студено време, докато на южняците (HU и BG) не им пречи жегата. Според разграничението по пол, жените са по-склонни да предпочитат по-високи вътрешни температури – с изключение на Чехия, където съотношението сред мъжете и жените е повече или по-малко еднакво.

Приблизително 6 от 10 българи, поляци и чехи живеят със съпруг(а). Малко по-нетипично е съжителството с партньор(ка)/съпруг(а) сред унгарците (55%) и словаците (52%) – макар че сред тях това също е най-разпространената форма за споделяне на домакинство.

Макар че предходните въпроси показват, че мъжете и жените имат различни предпочитания за стайна температура, Вашите отговори предполагат, че Вие безпроблемно постигате съгласие с Вашата половинка каква да е вътрешната температура в дома Ви и нямате сериозни разногласия по темата. Домакинства с най-висока степен на съгласие между партньорите по отношение на стайната температура са най-често срещани в Унгария, като 7 от всеки 10 унгарски панелисти постига съгласие с партньора(ката) си. Чехите и поляците са подобно разпределени, с около две-трети от респондентите и в двете държави, декларирали съгласие с партньора(ката) си по отношение на стайната температура. В другите две държави, България и Словакия, повече от половината намират съгласие с партньора(ката) си. Затова, ако в бъдеще се сблъскаме с криза, засягаща температурата в домовете ни, най-вероятно и двамата партньори в дадена двойка ще бъдат еднакво удовлетворени или неудовлетворени. Така че за щастие не сме изложени на риск от нарастване на нивото на разводимост в никоя от държавите, поради несъгласие с вътрешната температура.